Ражданет о на свет линат а

Нала избира посоката си и се съгласява възторжено с плана и стъпките на светлината. Каква прекрасна картина, какви вълшебни възможности, колко много чувства и усещания, същински рай, както го помнеше и както ѝ го бяха разказвали толкова много пъти.

Тя е преминала много светлинни дъги и е изучила всичко за пътя и стъпките. Сега те я чакат там, в далечината, която ѝ е така близка и мила - една част от самата нея. Колко дъщери и синове е сътворила, колко много пъти е била майка и баща, а колко ли не баба и дядо. Чудесата на оня свят подпалват в сърцето ѝ един силен и топъл огън и я правят още по- възбудена и окрилена. Тя има всичко, винаги. Нейната дарба е да дава от себе си, да се лее като мека и нежна река във вените на притихналите, които търсят живота и светлината.

Тя е вестоносец на светлината. Зениците ѝ носят смеха и чистотата на началото, косите ѝ са златни, поглъщащи ненаситно даровете на слънцето. Ръцете и пръстите ѝ са дълги и нежно изваяни, като клоните на млада фиданка, която се стреми все нагоре, към началото.

За кой ли път ще прекрача прага на световете, си мислеше тя. Тук никой никога не брои, защото това няма значение. Усета в светлинното тяло е винаги пълен и всяко едно движение и мисъл носят мириса на несравнимо удоволствие и свобода.

Няма нищо по- хубаво от това, да изчезнеш в ритъма на сладката мелодия, си припомня тя. Това е първичната ѝ мечта и мисия, и за тяхното изпълнение бяха нужни много пътувания и учения, и сега тя е готова. Нейните учители вече са поели посоката си и я чакат на пътя. Всяка капчица дъжд, всеки светлинен лъч, всеки аромат на живот са избистрени до пълна точност и наситеност. Топлината и огнището ѝ шепнат "ела".

Нала затваря очи и си спомня за всички нейни мечти и планове. Чувства обичта в сърцето и ума си и се спуска по пътеката на песента. Като милващи бабини ръце, нотите я носят по реката на живота и плетат в косите ѝ венец от сини мокри водорасли. Тях ще носи цял един човешки живот. И въпреки че може и да ги забрави, те ще ѝ красят и осветяват пътя. Те са дар от учителите и светлината. Нейни цял живот.

Нала усеща влажните брегове и солта гъделичка тънката ѝ кожа. Скоро ще съм, скоро ще съм, пее в сърцето си тя и оставя тежкия ритъм на човешката плът да я погълне и приспи. До скоро, прошепва светлината. До скоро, прошепват учителите. Не ни забравяй, усмихват се те и изчезват в далечината.

Отвъд плътта началото на Нала започва и първата стъпка е поета. В съня ѝ нещо тихо ѝ запява и ѝ напомня за едно обещано човешко приветствие. Музиката става все по - обемна и носеща, Нала усеща кадифеният цвят на гласа и звънът на песента му. Познава го. Една истина се отронва от очите на майка ѝ и тя я усеща, време е да поеме отново дъхът на земята. Кичест дъждец заиграва по румените ѝ страни и, за сетен път вдишващото ѝ живот, носле. Слънцето ѝ намига, из зад един разрошен облак, и блясва с пълна сила, сякаш иска да обяви началото на новия човек. От близката градина плъзват аромат на маточина и жълта българска роза. Една развълнувана липа разкършва старата си снага и завърта пълните си с цвят клони. Тук е, пристигна, пее вятъра и понася вестта из близките брегове и морета.

Нала се роди в сърцето на земната природа и приветствана от песента на родилката си. Прегърнали една друга, телата им почиват, полегнали на топъл златен пясък. Земният баща пее и реди куплети на благодарност. А до тях морето танцува и кани чудотворците и тяхното ново чедо да танцуват с него и да благославят с водите му безкрайния дар на светлината.